На мама
Река се вие, извива
в душа ми болка налива.
Под нозе ми трева линее,
сърце ми пусто пустее,
че ми е майчица болна,
ръце й тънки свещици,
лице й слънце не грее.
Аз съм мамо далеко,
хабер по река ще пратя,
венец за здраве да
плува, да доплува.
За тебе сърце тъгува
сиротна, мамо оставам.
Кога небе засинее
и облаци бели заплуват,
от там ме погледни
да видиш каква мома
съм гиздава станала.
За тебе, мамо питка
медена ще замеся,
със сълзи ще измеся,
свещичка ще сложа
да гори, да свети
за добро всеки
да спомня, да помни...
Река се вие, извива
в душа ми болка измива.
© Надя Вълканова All rights reserved.
