Jun 28, 2011, 10:00 PM

На Мария

  Poetry » Love
851 0 2

На Мария

"Канят ме, мамо, на тежка сватба..."
нар. песен

С крушов лист бръмвам песен за теб,
а дъждът във сърцето ми плаче...
На парцали раздра се мойто Небе
и Тъгата в деня ми прекрачи.

Аз от твойта водица не пих...
Китка не крадох, там, до герана...
Само сън... Само в нежния стих
пред олтара със тебе застанахме...

Теб обичам... С теб ми е Цялото...
а не турих на ръката ти пръстен...
Някой ден, щом решиш да си в бяло,
Обич моя, покани ме за кръстник!

Аз ще стана молитва за теб,
ако искам нещо да знача!
Господ плаче в мойто Небе
и Тъгата в деня ми прекрачи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....