На мен ми стига
Писмо ти писах, късах черновите,
какво да си поискам май не знам,
щом имам всичко. Някой тъжен, сам
ти, старче, намери. За мен не питай.
Сто свята имам, хиляди планети,
за някого – от болка изтерзан –
изгубил пътя свой предначертан,
звездица, старче, запали – да свети.
А даровете, старче, запази ги,
за някой, който в тебе вижда тях.
На мен ми стигат сто искрици смях,
три песни, стих и купчинката книги.
На мен ми стига любовта, която,
живее си в душицата на дъжд,
превърнал се в снежинки изведнъж...
Душа широка и сърце богато.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
