На море
на Славка
Ако ви досаждам малко--не го вземайте навътре!
Знам:че ще бъде жалко сивотата да бъде пъстра.
Виж,какво небе лазурно,виж и хората в очите!
Иде ми в душите да се гмурна,но душите скитат...
Искам всекиму да кажа,че от дързост все живея.
Вижте как печете плажа;или плажът ветровито пее?
А морето е безметежно.Иде с нови знойни мисли.
Под чадърите лежерно дебнат гларуси пречисти.
Явно иде стара буря,а спасителят е видимо спокоен.
Сменя флагове--притуря цветовете за дъжд оловен...
Юни е,но той си вижда края.Хлад сред нощите трепери...
Утрото едва ли ще узнае за залеза на тръпните вечерни.
© Стойчо Станев All rights reserved.
