На море
на Славка
Ако ви досаждам малко--не го вземайте навътре!
Знам:че ще бъде жалко сивотата да бъде пъстра.
Виж,какво небе лазурно,виж и хората в очите!
Иде ми в душите да се гмурна,но душите скитат...
Искам всекиму да кажа,че от дързост все живея.
Вижте как печете плажа;или плажът ветровито пее?
А морето е безметежно.Иде с нови знойни мисли.
Под чадърите лежерно дебнат гларуси пречисти.
Явно иде стара буря,а спасителят е видимо спокоен.
Сменя флагове--притуря цветовете за дъжд оловен...
Юни е,но той си вижда края.Хлад сред нощите трепери...
Утрото едва ли ще узнае за залеза на тръпните вечерни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
