May 20, 2021, 10:20 PM

На моста

  Poetry » Love
1.1K 7 8

 

Днес е ден без слънце. Мътното море

сънено се люшка в залива под моста.

Толкова е тихо. Чувствам се добре

и да съм щастлива струва ми се просто.

 

Да усещам само, че стоиш до мен.

Да докосваш с устни голото ми рамо.

Да ловя дъха ти с вятъра солен,

който нежно свири блусове за двама.

 

Светлините трепкат в нощния Бургас.

Тайнствена заглъхва Морската градина…

Тази нощ сме живи само ти и аз,

а светът замислен – филмова картина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ledena Svetulka All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...