Днес е ден без слънце. Мътното море
сънено се люшка в залива под моста.
Толкова е тихо. Чувствам се добре
и да съм щастлива струва ми се просто.
Да усещам само, че стоиш до мен.
Да докосваш с устни голото ми рамо.
Да ловя дъха ти с вятъра солен,
който нежно свири блусове за двама.
Светлините трепкат в нощния Бургас.
Тайнствена заглъхва Морската градина…
Тази нощ сме живи само ти и аз,
а светът замислен – филмова картина.