Nov 1, 2015, 8:11 PM

На нашата любов

  Poetry » Love
527 0 1
На нашата любов     Ти си мойта златна птица... Нямам друга във света. Много песни ти написах... Ти ми беше във кръвта!   И сега по теб въздишам! Ти стоиш до мен безспир. Въздуха аз, който дишам, с теб е свързан най-подир.   Щом със теб се запознахме, любовта си ти признах. Заедно със теб тръгнàхме, на Седмото додето спрем!   Твоя поглед и усмивка, думите ти и гласа, твойта огнена усмивка, в гроба си ще отнеса!   Ти си първата ми обич, пламнала от поглед пръв, минала през сто тегоби, но е вече в плът и кръв!   Гледам те ... О, ненагледна, радвам ти се всеки час! Ти си първа и последна! Истинската между нас!   Знам, че има хубавици... Пълен е света със тях, но за мене ти една си, и за туй при тебе спрях! 1951г. Първомай

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...