Nov 1, 2015, 8:11 PM

На нашата любов

  Poetry » Love
530 0 1
На нашата любов     Ти си мойта златна птица... Нямам друга във света. Много песни ти написах... Ти ми беше във кръвта!   И сега по теб въздишам! Ти стоиш до мен безспир. Въздуха аз, който дишам, с теб е свързан най-подир.   Щом със теб се запознахме, любовта си ти признах. Заедно със теб тръгнàхме, на Седмото додето спрем!   Твоя поглед и усмивка, думите ти и гласа, твойта огнена усмивка, в гроба си ще отнеса!   Ти си първата ми обич, пламнала от поглед пръв, минала през сто тегоби, но е вече в плът и кръв!   Гледам те ... О, ненагледна, радвам ти се всеки час! Ти си първа и последна! Истинската между нас!   Знам, че има хубавици... Пълен е света със тях, но за мене ти една си, и за туй при тебе спрях! 1951г. Първомай

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...