May 14, 2009, 7:44 PM

На нашия бряг...

  Poetry
598 0 6

Ще избягаме с теб надалеч из света.

Ще си купим билети за чартър.

Ти оттам, аз – оттук,

ще пристигнем с нощта.

Малък остров - подобно Ямайка...

Ще отседнем във студио на приличен хотел.

Без лакеи, букети и свещи.

Ще отпием на глътки ароматния мед,

който никога няма да свършва...

Призори ще потеглим към мечтания бряг.

Зад гърба ни – студеният север...

Ще ме имаш. Аз теб.

И кошмарът познат

ще изчезне...

Превит на колене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей, Любов! Признавам си, че съм мечтателка, но и другото е вярно - обичам го...
    ----
    Белла, благодаря ти за чаровната усмивка!
    ----
    Чудесна си, Марина! Благодаря ти за хубавите думи! Прегръщам те, мила!
    ----
    Хубаво е! Не отричам. Благодаря ти за присъствието, Жулли!
    ----
    Благодаря ти за пожеланието, мила Таня! Дано!
    Изпращам ти своите поздрави!
  • Нека!Ще бъде прекрасно!поздрав с усмивка!
  • Хубаво е да можеш да избягаш, понякога!
  • Мечта, копнеж...
    Благодаря ти, мила Келено! Поздрави, чудесна!
    ----
    Прекрасна си, скъпа Маги! Винаги ме разбираш. Благодаря ти, че отново си до мен!
    Прегръщам те с обич!!!
  • хубаво е, много е хубаво...
    това бягство е спасение, мила Люси.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...