На нея
Обичам те,
макар и млад,
познавам чувството и воя,
ти влезe плаха в моя свят,
аз още чакам да ме пуснеш в твоя...
Увий се в мен с ръцете си лиани,
с косите си прикрий ме от света,
с усмивката лекувай всички рани,
с очите си вдигни ме от прахта...
Но ти не виждаш погледа ми жаден,
студена си към мен и към света,
сърцето ти отдавна е забравило,
че не винаги боли от любовта...
И ако някой някога те спре
на улицата и те заговори,
кажи му, че това сърце
за хората отдавна е затворено...
© Димитър Димитров All rights reserved.
