Менделсон.
Два пръстена.
„Горчиво!”
Бяла рокля.
Хора.
Шум.
Сълзи под булото си крия,
стискам зъби и мълча.
До мене мъж.
Роднини.
Думи.
Щедри баби.
Ресторант.
Хора.
Едно момиче устните ми дири.
Едно момиче с дъх от креп.
Случаен поглед.
Бегла дума.
Анфас.
Размазани черти.
Една ръка.
Една усмивка.
Стон.
Разплакани очи.
Едно момиче бавно тръгва.
Без „Сбогом!”.
Без да ми прости…
© АНИ ИВАНОВА All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
