devil_paola (Поли Николаева)
3 1
Jul 18, 2008, 1:11 PM

На ничия земя 

  Poetry » Phylosophy
751 0 3

Нa ничия земя съм. Тихо е.

Музиката заглъхна в далечината.

Гласът секна и сега страшно е -

може би нещо разцепи земята.

На ничия земя съм. Избягах от вкъщи.

Някой държеше ръката ми и ме водеше,

и сега никой не чува моливите ми.

Някъде някога исках това -

самотен остров насред пустиня

и аз царица насред самотата -

една безкрайна лъжкиня.

На ничия земя съм.

Прегръщам дърветата.

Моля за помощ небето.

Търся огън в морето

и ровя пръстта, за да се скрия.

А те ме отпращат,

сърдито е тъмното небе;

изчезва морето, щом приближа,

пръстта е стая - килия.

И няма живот на тази ничия земя.

Сякаш и времето спира.

Избягах от всичко познато и мое;

за да открия тази ничия земя;

тази безкрайна пустиня.

 

 

 

 

© Поли Николаева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??