На ничия земя
Нa ничия земя съм. Тихо е.
Музиката заглъхна в далечината.
Гласът секна и сега страшно е -
може би нещо разцепи земята.
На ничия земя съм. Избягах от вкъщи.
Някой държеше ръката ми и ме водеше,
и сега никой не чува моливите ми.
Някъде някога исках това -
самотен остров насред пустиня
и аз царица насред самотата -
една безкрайна лъжкиня.
На ничия земя съм.
Прегръщам дърветата.
Моля за помощ небето.
Търся огън в морето
и ровя пръстта, за да се скрия.
А те ме отпращат,
сърдито е тъмното небе;
изчезва морето, щом приближа,
пръстта е стая - килия.
И няма живот на тази ничия земя.
Сякаш и времето спира.
Избягах от всичко познато и мое;
за да открия тази ничия земя;
тази безкрайна пустиня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Николаева Всички права запазени
