devil_paola (Поли Николаева)
3 1
18.07.2008 г., 13:11 ч.

На ничия земя 

  Поезия » Философска
753 0 3

Нa ничия земя съм. Тихо е.

Музиката заглъхна в далечината.

Гласът секна и сега страшно е -

може би нещо разцепи земята.

На ничия земя съм. Избягах от вкъщи.

Някой държеше ръката ми и ме водеше,

и сега никой не чува моливите ми.

Някъде някога исках това -

самотен остров насред пустиня

и аз царица насред самотата -

една безкрайна лъжкиня.

На ничия земя съм.

Прегръщам дърветата.

Моля за помощ небето.

Търся огън в морето

и ровя пръстта, за да се скрия.

А те ме отпращат,

сърдито е тъмното небе;

изчезва морето, щом приближа,

пръстта е стая - килия.

И няма живот на тази ничия земя.

Сякаш и времето спира.

Избягах от всичко познато и мое;

за да открия тази ничия земя;

тази безкрайна пустиня.

 

 

 

 

© Поли Николаева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??