Sep 27, 2013, 3:49 PM

На плажа

  Poetry » Love
599 0 0

Бях заспал на плажа, когато внезапно се събудих.

Събудих се от вятъра, който ме прегърна.

Прегърна ме с твоята прегръдка.

Събудих се от палещото слънце, което ме целуна.

Целуна ме с твоята целувка.

Отдалече идват, от едно градче,

от една жена красива и добра.

Една жена, която всеки ден ме прегръща и целува.

Тръгнах си, но вече не бях сам.

Бях с твоята прегръдка и целувка,

които настаних в моето сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наско кирилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...