Oct 15, 2007, 9:22 PM

На Пловдивчанката

  Poetry
1.1K 0 13




Всички признават
- талантлива и нежна е тя,
многолика, слънчева жена,
въплъщаваща най-вече доброта.
Пулс на обичта
е нейната душа,
с китки от плам и жарава
любовта си безрезервно ни подарява.

Мила Маги,
човек не може
да остане безразличен
към твойте откровения
и поне малко да не бъде поетичен,
нека времето запази тез
искрени стихотворения!


          Посветено на Магдалена Костадинова
        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...