Oct 15, 2007, 9:22 PM

На Пловдивчанката

  Poetry
1.1K 0 13




Всички признават
- талантлива и нежна е тя,
многолика, слънчева жена,
въплъщаваща най-вече доброта.
Пулс на обичта
е нейната душа,
с китки от плам и жарава
любовта си безрезервно ни подарява.

Мила Маги,
човек не може
да остане безразличен
към твойте откровения
и поне малко да не бъде поетичен,
нека времето запази тез
искрени стихотворения!


          Посветено на Магдалена Костадинова
        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...