Jan 11, 2011, 9:17 PM  

На по бира

  Poetry » Other
1.1K 0 6

Не бързай да си тръгваш,
ще поръчам още бира!
Постой така, във длани взел ръката ми!
Къде отиваш устремен?
Във празната квартира ли?
Отдавна са пораснали децата ни!

Кажи ми пак денят ти как
преминал е във офиса;
и оплачи се с климатика как ти духало! 
На мене - не, но загърни ме, де!
Сакото преметни през мен  
и нека си помислят, че сме влюбени!

Сама се изненадах чак,
че можем като младежта -
ръце в ръце, очи в очи и устни в устни!
Не ме оставяй в подлеза
без тебе да се прибера!
Пък ако ще тролея да изпуснем!

Нощта тепърва предстои;
сбогувахме се току-що 
със миналите си неверия!
Не казвай: "Късно е, след петдесет!"
Къде да идем помисли!
Животът сам да си оправя тука сметките!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...