Apr 30, 2010, 8:58 PM

На полето

  Poetry
819 1 0

 

                             НА ПОЛЕТО

 

 

На полето там под падащия зной,

усилено копаят днес жени...

С труда си черен, под вятъра суров,

сълзи от мъка падат в чернозема...

 

Сълзи горчиви на несретния живот

копаят те с последни сили...

За залъка насъщен... на тежък сиромашки

и оскъден днес живот...

 

Марица тихо днес шепти...

Къде си, мое щастие... къде...?

Лениво в нея спомените плуват...

за по-щастливи и честити дни...

 

Подухва свежият ветрец откъм Марица

жени копаят днес под знойното небе.

Трънливи бурени... в тежки мисли

и надежди потънали са те...

 

Сега е пусто на полето...

Като пустиня пуста е и моята душа,

и толко много болка има в сърцето,

не зная как напред да продължа.

 

Сълзи напират в очите,

сълзи за тебе моя българска земя...

Сега си чужда в чужди ниви и градини

на надница с мотика в ръка....

 

Такава болка, силна и туптяща,

редя за теб своите слова...

Родино мила – майчице прекрасна,

все пак оставаме си твоите чеда...

 

Какво, че днес пустееш тъй самотна,

откъсната е част от твоята гръд...

Ти българска земя ще си останеш,

напоена от сълзи на тежкия ни труд...!

 

                                                   май 2005г

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...