30 апр. 2010 г., 20:58

На полето

823 1 0

 

                             НА ПОЛЕТО

 

 

На полето там под падащия зной,

усилено копаят днес жени...

С труда си черен, под вятъра суров,

сълзи от мъка падат в чернозема...

 

Сълзи горчиви на несретния живот

копаят те с последни сили...

За залъка насъщен... на тежък сиромашки

и оскъден днес живот...

 

Марица тихо днес шепти...

Къде си, мое щастие... къде...?

Лениво в нея спомените плуват...

за по-щастливи и честити дни...

 

Подухва свежият ветрец откъм Марица

жени копаят днес под знойното небе.

Трънливи бурени... в тежки мисли

и надежди потънали са те...

 

Сега е пусто на полето...

Като пустиня пуста е и моята душа,

и толко много болка има в сърцето,

не зная как напред да продължа.

 

Сълзи напират в очите,

сълзи за тебе моя българска земя...

Сега си чужда в чужди ниви и градини

на надница с мотика в ръка....

 

Такава болка, силна и туптяща,

редя за теб своите слова...

Родино мила – майчице прекрасна,

все пак оставаме си твоите чеда...

 

Какво, че днес пустееш тъй самотна,

откъсната е част от твоята гръд...

Ти българска земя ще си останеш,

напоена от сълзи на тежкия ни труд...!

 

                                                   май 2005г

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...