На познатия бряг
НА ПОЗНАТИЯ БРЯГ
Уморих се от тежки усилия, уморих се да бъда сама.
Ще отплавам на сал от тръстика, без гребла, без компас, без платна.
Ще намеря река в океана, ще отплавам към друга вода.
По- топла, по- чиста, по- тиха, ще ме люшка милосърдна вълна.
Ще ме топли и пази тръстиката от студа, от тъгата , смъртта.
Не, не искам да идваш със мене , спомен тъжен от минали дни!
Да зарежа отдавнашно минало, ще опитам, дори да боли...
Че са мъртви мъжете любими, във живота ми нявга били...
Не, не искам да живея със спомени, искам бъдещи хубави дни!
.......
А ме тегли обратно течение и ме връща на пристана бряг.
„Мамо, имаме нужда от тебе!“ , „Бабо, идвам, очаквай ме пак!“
Да замина, е съновидение, да се върна- реална съдба...
Да избягам е трудно решение, няма бягство, освен във смъртта...
© Neli Kaneva All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря .
-
Тъжна изповед. Животът е бягство от смъртта, смъртта бягство от живота, но в крайна сметка всички имаме мисия и тя се взира в тези, които избират другите пред себе си.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
