NeliKaneva
138 results
ЕДНА ВЕЧЕР В ОПЕРАТА – ОТЕЛО ТРЯБВА ДА УМРЕ
Жената седна на третото място на петия ред на партера, готова да се наслади на премиерата на „Отело“, класика и драма от времето на Шекспир, а и като тема и развитие и от по-рано. Тя не предполагаше взрива от емоции и спомени, който щеше да й причини музик ...
  70 
Хорото на мъртвите
Веднъж прочетох много интересна статия за един обичай, все още жив в едно видинско село,Абутин. Не зная къде точно се намира, но според автора на статията, било странно и мистично място. Вероятно и там миграцията си е казала думата и са останали много малко хора. Въпросният обичай ...
  81 
НАЧАЛО
...Изпълзях с пресни белези от разчупената ми обвивка.
Слаба съм, не стъпвайте върху ми!
Грозна съм, като пещерен червей...
Камъкът ме пази, топлината ме възторгва. ...
  49 
Вятър чука по вратата, с клонче пише по стъклата:
„Роси, хайде във гората да танцуваме с листата!
Виж ги колко са красиви, пъстри, весели,игриви!
Аз ще свиря, ти ще пееш, ще се гоним, ще се смеем!“
„Ветре, аз съм ти сърдита!“ ...
  79 
Малкото щастливо момиченце живее в къща с няколко лястовичи гнезда под стрехата и сутрин се събужда от песните им. Тя знае, че долитането им от топлите страни е най- важното събитие през пролетта, така й е казал баща й. Малкото щастливо момиченце става, опитва се с хитрини да се спаси от закуската, ...
  71 
ГОРДОСТТА Е ГРЯХ
Сигурно не само аз,но и всички хора,всеки ден грешим и понякога извършваме и някой от седемте смъртни гряха.Аз лично, май най- често имам проблем с гордостта. Но вчера ми се случи нещо, което ме накара да преоценя поведението и мислите си.
Пътувах в градския автобус и насреща ми сед ...
  200  22 
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН
Докато се прибирах в къщи, изведнъж ми дойде на ум, че този ден непременно трябва да се запамети някъде,може би не само в моето съзнание. Беше вече минало пет следобед и някак си неочаквано, в главата ми се появи един стих на Христо Смирненски:
„Все по- дълги сенки протягат студени ...
  102 
ВИКТОР НА ЕДНА ГОДИНА И ПОЛОВИН СВЯТ РАЗСТОЯНИЕ
Вече ставаш на една година, скъпи Вико. Ако смятаме от деня на зачеването, както настояват някои, ти си на година седем месеца и няколко дни, момче с доста богата биография. Преживя много, води борба и преди, и след като се появи на бял свят. Ненапразн ...
  118 
КАК СЕ ОБЩУВА С ДВЕГОДИШЕН ВНУК,ПРИ ТОВА АНГЛОЕЗИЧЕН,ПРИ ТОВА РОЖДЕНИК И ТО НА ЦЕЛИ ДВЕ ГОДИНИ!
/записки от посещението на Виктор в България по Коледа и неясни сегашни разсъждения/
Ами сторих каквото можах, макар че не е достатъчно само да обичаш и говориш на едно малко същество. На летището той сам ...
  122 
Време е да напиша какво беше и е за мене това пътуване до Египет, какви чувства и вълнения пробуди в мене, какви незабравими впечатления, какви въпроси зададе, на които едва ли някога ще мога да си отговоря...
Първо, всичко е неописуемо, не може да се пресъздаде впечатлението, като че ли пристъпваш ...
  151 
Ако животът ми беше започнал в гнездо
-топло, скрито, високо и меко,
сред шепот от дъжд и шум от разлистване,
щях всяка година от там да отлитам
с нова младост и ведро потомство окрилено... ...
  117 
Хайде да заспива звездичката,
Сънно да положи главичката...
Хайде да приспим и юначето,
Вече да му свалим калпачето!
Да затворят очички, ...
  180 
ПОВЕЛИТЕЛКАТА НА ПРАЗНИЦИТЕ
Все някога сте я срещали, да знаете. Но може би не сте ѝ обръщали достатъчно внимание. Може дори да ви е издразнила с нещо, може и да сте решили, че не е съвсем наред . Но няма начин да не забележите Повелителката на празниците.
...Тя ги помни,чака и напомня непрекъснато ...
  159 
Днес , на Петровден, водих майка ми да я подстрижат при кварталната фризьорка , млада жена с руси коси на име Лейла. Сами разбирате, че на осемдесет и девет годишна възраст е много важна подстрижката, жените от оная епоха са свикнали да се грижат за фризурите си от млади. Докато аз израстнах с хипар ...
  225 
ЗА ИСТОРИЯТА НИ И ЗА НАС, КОИТО НЕ Я ЗНАЕМ
Прочетох в един форум едно изказване от български турчин, който се извиняваше за това, което ще каже и че според него, ние не сме си знаели историята. Не разбирам защо господинът се извинява и какво значение има етническият му произход. Вероятно е интелиген ...
  207 
Размисли от преди седем години
27 април 2013,За добротата и дълга ни към нея
Добротата понякога съществува в чист вид, без примеси на съмнения и колебания. Намира си гостоприемници, всеки познава такива, а ако не, значи, не ги е забелязал. Изцяло добрите хора са около нас, но те нямат самозащита, пр ...
  201 
За мишките и техните убийци
Преди няколко години по селата големият проблем бяха нашествията от мишки. Разговорите се въртяха все около някакви суперкапани, лепила, отрови на гранули...Двете котки , които хранехме, майка и дъщеря, родиха по няколко малки котенца и постоянно сновяха насам - натам и с ...
  208 
Уморих се от тежки усилия, уморих се да бъда сама.
Ще отплавам на сал от тръстика, без гребла, без компас, без платна.
Ще намеря река в океана, ще отплавам към друга вода.
По- топла, по- чиста, по- тиха, ще ме люшка милосърдна вълна.
Ще ме топли и пази тръстиката от студа, от тъгата , смъртта. ...
  157 
Всичко започна още докато Калия ровеше в кашона с играчките на кака си Роси и намери там комплект флумастери и блокче за рисуване. Досега не беше рисувала с истински моливи или боички, затова веднага се настани на пода. Нарисува няколко къщички, дървета, птичета в гнездо, една принцеса, която прилич ...
  209 
/ за внучетата ми Калия и Дилян, които стават на една година/
Ний сме сговорна дружина, весели сме и сме трима-
Роси, Кали и Дилян – две сестри и брат засмян!
Празник имаме голям днес на Кали и Дилян-
Стават на една година палавниците двамина! ...
  204 
Да си подредим празните буркани
Това го написах един ден, скоро след като карантината беше започнала , нямаше изглед изобщо да свърши, а аз нямах кой знае колко работа. Нямах и какво да правя в къщи и до затъпяване се взирах в айпада и решавах от най- трудните судоку.
Да спомена, между другото, че с ...
  175 
Случило се е някога, преди повече от шестдесет години ,в центъра на един голям град, където имаше и може би още го има, магазин за играчки. Нямаше особено голям избор в него, но децата винаги се спираха и се заглеждаха във витрината, където стояха няколко кукли.
Един ден в магазина влезе млад мъж, с ...
  159 
Не, не е студен тоя януари, както не беше студен и миналия, и по-миналия, особено, ако си облечен за зима, а снегът все още липсва. Днес ми беше ден за излизане из центъра на града, имах да свърша някои отдавна отложени неща. Преди няколко дни няколко пациента ми кашляха в лицето, докато ги преглежд ...
  185 
ЮНАК ДИЛЯН, ДВЕТЕ МУ СЕСТРИ И ЗМЕЯТ НИКОДИМ
Един ден добрият юнак Дилян тичаше по пътеката между боровете в парка, дишаше чист въздух с пълни гърди и от време – навреме подсвирваше на кучето Лари, което също тичаше ту напред, ту се връщаше назад и лаеше, сякаш искаше да му каже нещо. Изведнъж кучето ...
  207 
Има една къща край пътя, която, ако сте умни, или пък гладни, не бива да подминавате. На първия й етаж има гостилница , където предлагат най- вкусните ястия в района. Ще кажете, че сигурно имат добър готвач. Охо, добър и още как! Прочут навсякъде , особено с най- вкусното си ястие- пълнени чушки с о ...
  205 
ПРИКАЗКА ЗА ЗМИЙСКА КОЖА, ПАДНАЛ ЗЪБ И БАНИЧКИ
-Бабо, бабо, виж какво има пред вратата!- децата изглеждаха доста възбудени, но не и изплашени.
- Може ли да е опасно, бабо?- попита Роси.
Баба им, разбира се, веднага остави айпада си и тръгна с тях да види какво толкова интересно са открили. Пред пътн ...
  167 
Разбира се, че и Ивайло трябваше да научи цялата история с костилките, но той вече знаеше една част- преданието за монаха –рицар, за изрисуваната църква и че някъде в Америка живеят потомците на най-малкия брат Пескар. Макар че имаше овощна градина и произвеждаше зеленчуци и плодове за града, той бе ...
  186 
ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА, ЧУДЕСА КАТО ПО КНИГА
Бученето се чуваше като че ли изпод земята, но изведнъж всичко се разтресе и заскърца. Кучетата бясно залаяха, чуваше се мучене на крави и блеене на овце и кози, разкудкудякаха се кокошки, сови се обадиха от запустялата сгр ...
  204 
-Но какво е това?- спря се изведнъж Мануел на изхода от залата за пристигащи пътници.- Нали е още два часа, защо е тъмно?
Наистина, навън цареше прекрасна лятна нощ. На небето светеше пълна луна, огромна, с добре различаващи се елементи от лунния релеф. Пееха милиони щурчета, чуваха се и славеи. Няк ...
  169 
Бяха вече слезли от самолета, взеха си куфарите от лентата, минаха и през паспортния контрол и тръгнаха към залата с посрещачите, където трябваше да ги посрещне Антъни. Но изведнъж Виктор чу отчаян вик за помощ. Отначало изобщо не разбра откъде идва, но когато погледна към един от коридорите, викът ...
  180 
ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА ОСМА, СЕГА ПЪК МАГИЯ НА ФЛАШКА
Само че изпитанията и неразбориите съвсем не бяха свършили. Нали си спомняте малкия Стас? Той беше от Познан и заедно със сестричката си Башка и родителите си отиваше на почивка в България. Преди това бяха решили да се отбият ...
  162 
ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА СЕДМА, ВЕЩИЦАТА НРАВА СИ НЕ МЕНИ
Тримата братя и ефирната им приятелка бяха много разочаровани, защото Руженка не можеше да дойде с тях в България. Преди да започнат заниманията в университета, тя щеше да премине кратък курс по египтология при известния про ...
  208 
Чу се плясък на крила и една разтревожена сова кацна на рамото на Рудолф.
- Какво има, Марта, защо си толкова притеснена?
- Не знам как да ти го кажа, Рудолф, но твоите приятели са в голяма беда! Никъде в музея на привиденията не могат да открият Драхомира! Много вероятно е да е избягала и да се опи ...
  172 
ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА ПЕТА, ИСТОРИЯТА НА СВЕТИ ВАЦЛАВ И ДРАКОНОВОТО КРАЛСТВО
Отначало не мислеха да останат в Прага за дълго, но Ванина ги убеди, че ще е огромен пропуск , ако не разгледат тоя прекрасен град. Така или иначе, щяха да отидат в шоколадената фабрика и да се срещнат ...
  169 
ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА ЧЕТВЪРТА, НЕПОСЛУШНИЯТ ПРИНЦ ОТ КАНАЛА
Тримата братя тръгнаха към Европа, но отначало трябваше да пътуват със самолет до Лондон, където щяха да останат два дни и да разгледат града. Решиха да направят така, защото Мануел беше спечелил стипендия за един прес ...
  188 
Антъни Сивенов беше роден в Америка, но родът му произхождаше точно от селото, където беше прекарал последните си години рицарят - монах Антон Пескар, а и точно на него беше кръстен младият мъж. Дори все още понякога посещаваше старата къща на прадядо си като се стараеше това непременно да става на ...
  197 
„Както вече знаеш, Вито, започна рицарят, ние бяхме трима братя и аз бях най-малкият, също като тебе. Когато в замъка пристигнаха пратеници на крал Ричард Лъвското сърце да набират млади рицари за кръстоносен поход по Светите земи, аз тръгнах, без да се колебая. Оставих младата си жена, която тогава ...
  170 
- Вито, Вито, защо не спиш, вече е много късно!
- Кой ми говори? Никого не виждам , защо не се покажеш?- и малкият Виктор седна в леглото си и се заоглежда наоколо. Всичко си беше на мястото, не се виждаха дори допълнителните нощни сенки , които малко го плашеха.
- Погледни нагоре, към вентилатора!- ...
  188 
ГЛАВА ДЕВЕТА, МИСИЯТА Е ИЗВЕСТНА
Малко по- надалече, на поляната, кацна неголям бял самолет без опознавателни знаци. Само по крилата му блестяха големи златни звезди. От него слязоха няколко мъже и две жени в пилотски униформи и се запътиха към децата. Сред тях се открояваше светлокос мъж , видимо н ...
  203 
Вече наближаваха мястото на срещата с момчетата. Слънцето почти беше залязло, затова бързаха да се присъединят към тях и да се прехвърлят зад стените на Долната земя.
Изведнъж небето притъмня и се изпълни с невъобразими писъци, сякаш огромен рояк грабливи птици нападаха беззащитните си жертви.
-Полу ...
  211 
Random works
: ??:??