На път
Представям си един живот - като на сън.
В очакване на Случая, оглеждам се отново,
желание с повеля сърдцето ми разкъсва,
когато в мен престане да звучи прощален звън,
аз знам, че тръгвам...
В ръката ми билет – мечтата за промяна,
пътуване към бездна на незнание с надежда да открия, разбера и да прогледна,
откривам същото, но прегоряло, облечено във предразсъдъци със мирис друг и непознат,
представата ми скоро разрушена с реалността на този нов свят -
понякога по-топъл, внезапно по-студен с лица безкрай, но всъщност неизменна,
откривам хора и присъствие насякъде, където съм сънувал.
Те имат моите очи, стремежи същи и увлечения нетрайни,
мравуняци строят и грижа за рода си проявяват, за да оставят малкото, което помним,
издигат богове, прехласват се с пророци и стават тор.
За тях изглеждам смешен и горд когато заговоря,
вниманието им към мен е приковано,
защото чужд съм - нов и неочакван,
подир познанството съм вече безразличен - открил и преживял.
Доброто гледам и копнея пътуване отново да започна, за да се върна
....и пак, и пак отново да избягам.
© Софиян Фордунков All rights reserved.
