Jun 11, 2011, 11:46 AM

На раздяла

  Poetry » Love
1K 0 1

Моля те, не се обръщай,

моля те, върви.

За сбогом не ме прегръщай,

че сърцето ме боли.

С нежност не ме целувай,

ръце в моите не вплитай.

С мен не се сбогувай -

да живееш без мен опитай.

Моля те, върви

и назад не се обръщай.

Моля те, чуваш ли -

миналото не връщай.

Не се вглеждай в моите очи,

не търси в тях любовта.

Не питай за нея ти -

тя превърна се в сълза.

Моля те, върви,

докато тази сълза -

в очите ми блести

и не се е превърнала в река...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Бобойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...