Nov 23, 2019, 3:12 PM

На раздяла утрото блести 

  Poetry » Other
487 5 21

Насред есенна поляна се изляга

утрото – усмихнало се днес.

На тъгата вижда се – не ѝ приляга,

да го следва с интерес.

 

Уморена до съня на тъмно...

С болката си кротко спи.

Радостта е общото ни чудо –

ореол в разголени очи!

 

Тя! Към утрото протяга думи

и прегръща го с искри.

То с лъчи отвръща, обич рони...

в снопче искрени сълзи.

 

И щастливо на поляната въздиша –

на раздяла с наранени дни.

Те заспиват с болката горчива,

утрото със радостта блести.

 

© Цветето Б. All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??