23.11.2019 г., 15:12 ч.

На раздяла утрото блести 

  Поезия » Друга
552 5 21

Насред есенна поляна се изляга

утрото – усмихнало се днес.

На тъгата вижда се – не ѝ приляга,

да го следва с интерес.

 

Уморена до съня на тъмно...

С болката си кротко спи.

Радостта е общото ни чудо –

ореол в разголени очи!

 

Тя! Към утрото протяга думи

и прегръща го с искри.

То с лъчи отвръща, обич рони...

в снопче искрени сълзи.

 

И щастливо на поляната въздиша –

на раздяла с наранени дни.

Те заспиват с болката горчива,

утрото със радостта блести.

 

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??