На раздяла утрото блести
Насред есенна поляна се изляга
утрото – усмихнало се днес.
На тъгата вижда се – не ѝ приляга,
да го следва с интерес.
Уморена до съня на тъмно...
С болката си кротко спи.
Радостта е общото ни чудо –
ореол в разголени очи!
Тя! Към утрото протяга думи
и прегръща го с искри.
То с лъчи отвръща, обич рони...
в снопче искрени сълзи.
И щастливо на поляната въздиша –
на раздяла с наранени дни.
Те заспиват с болката горчива,
утрото със радостта блести.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветето Б. Всички права запазени
