Една жена поканих, на разходка,
едно признание да ù направя... може би!
Разходката ще бъде с моята лодка,
сред езерото, където двамата ще сме сами.

Не искам покрай нас да има хора
и с гласове да ме смущават.
Сред тях ще съм като в затвора,
където от минути ценни те лишават.

Дано водата в езерото бъде тиха,
да няма никакви вълни.
Гласа ми развълнуван ясно тя да чува,
да не гледа строго... и дано не се възмути!

А аз не ще държа в ръце веслата,
а ще ù подам красив букет цветя.
На колене ще ù застана, в краката,
за да ù кажа, че за мене тя е любовта!

13.11.2011 г.              L