Mar 8, 2013, 10:39 AM

На разплаканата маска 

  Poetry » Other
444 0 5

 

 

                     На разплаканата маска

 

 

               Веселата маска и ти се натъжи,

               а което идва - после си отива.

               Всеки е опитал солените сълзи,

               но иска да играе в комедията дива.

 

               За времето ранено - още ме боли.

               Разголена мечтата - с бедност се покрива.

               Ятото остава в далечните страни.

               Самотната надежда - паважът я приспива.

 

                Но ти поне недей, не трябва да тъжиш.

                Гнездо ще свият тук безумните пернати

                 и някъде дете, днес, с плач ще се роди,

                 нищо, че за него ще бъдем непознати.

 

                 Мъката укрий - дълбоко зарови.

                 Ти вечната си маска - измислица игрива.

                 Зад теб и ние крием разплаканите дни.

                 Ти нека да останеш завинаги щастлива.

                            

 

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??