На разплаканата маска
На разплаканата маска
Веселата маска и ти се натъжи,
а което идва - после си отива.
Всеки е опитал солените сълзи,
но иска да играе в комедията дива.
За времето ранено - още ме боли.
Разголена мечтата - с бедност се покрива.
Ятото остава в далечните страни.
Самотната надежда - паважът я приспива.
Но ти поне недей, не трябва да тъжиш.
Гнездо ще свият тук безумните пернати
и някъде дете, днес, с плач ще се роди,
нищо, че за него ще бъдем непознати.
Мъката укрий - дълбоко зарови.
Ти вечната си маска - измислица игрива.
Зад теб и ние крием разплаканите дни.
Ти нека да останеш завинаги щастлива.
© Виолета Томова All rights reserved.
