8.03.2013 г., 10:39 ч.

На разплаканата маска 

  Поезия » Друга
447 0 5

 

 

                     На разплаканата маска

 

 

               Веселата маска и ти се натъжи,

               а което идва - после си отива.

               Всеки е опитал солените сълзи,

               но иска да играе в комедията дива.

 

               За времето ранено - още ме боли.

               Разголена мечтата - с бедност се покрива.

               Ятото остава в далечните страни.

               Самотната надежда - паважът я приспива.

 

                Но ти поне недей, не трябва да тъжиш.

                Гнездо ще свият тук безумните пернати

                 и някъде дете, днес, с плач ще се роди,

                 нищо, че за него ще бъдем непознати.

 

                 Мъката укрий - дълбоко зарови.

                 Ти вечната си маска - измислица игрива.

                 Зад теб и ние крием разплаканите дни.

                 Ти нека да останеш завинаги щастлива.

                            

 

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??