Червени са на залеза очите,
бездомни урагани се сбогуват,
засипват с пясък нощите и дните
на сивото до болка съществуване.
Изчезна пътят на мечтите от несбъдване
и стяга ме чепикът всеотдаен,
най-тъмно е в душата на разсъмване,
как ми убиват тез криле назаем.
А нямам време, трябва да излитам,
сто писти едновременно ме чакат,
за дестинацията Рай не питам,
не ми хареса с катапулт да скачам.
© Ивон All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
