Пристъпвам плах,
залитащо пиян
и неуверен,
по нестинарски
бързо,
сякаш през жарава.
Към теб вървя,
поисках те такава,
с тръпчив бадемов вкус,
очи от кехлибарна лава.
Поисках те,
потръпнах,
измечтана истина,
откраднах те,
не върнах,
моя си завинаги.
Пристъпвам плах,
залитащо пиян
и влюбен.
До теб стоя,
в нощта на сънищата,
буден.
Сънят ни да запазя,
верен страж,
сънят, в който
ще сме ти и аз.
© Иван Шмугарски All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
