Пристъпвам плах,
залитащо пиян
и неуверен,
по нестинарски
бързо,
сякаш през жарава.
Към теб вървя,
поисках те такава,
с тръпчив бадемов вкус,
очи от кехлибарна лава.
Поисках те,
потръпнах,
измечтана истина,
откраднах те,
не върнах,
моя си завинаги.
Пристъпвам плах,
залитащо пиян
и влюбен.
До теб стоя,
в нощта на сънищата,
буден.
Сънят ни да запазя,
верен страж,
сънят, в който
ще сме ти и аз.
© Иван Шмугарски All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
