До извора умирам аз от жажда, горя и тракам със зъби от студ, земя-кърмилница, а ме подяжда, до огъня студът е трижди лют - червив от бедност, тъна във уют; надежда ли? - през сълзи съм се смял, намерил във утехата печал, че радостта ми е на мъченик, в безсилието свойта мощ узнал, приет добре, изхвърлен със ритник. Франсоа Вийон