НА РОЖДЕНИЯ МИ ДЕН
Току-що отмина още една година.
Е, и какво от това?
Просто пресече стрелката браздата,
която делеше деня от нощта
и продължи своя път кръговратът –
старият,
до болка познатият път.
Нищо ново –
реката край него,
лодкарят размахващ веслата,
готов да отплува с духа ми отвъд,
но кръвта ми не иска да иде оттатък.
И въпреки това,
макар и бавничко
вървя,
а всяка моя крачка
ме приближава
до брега...
© Ангел Веселинов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
