На ръба 

© Росилина Хесапчиева All rights reserved.

Comments

• RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

  2019-12-23T09:57:40+02:00
  Благодаря, Гавраил! Светли празници!
• Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

  2019-12-21T06:35:30+02:00
  Харесах!Поздрав!
• RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

  2019-12-20T10:19:03+02:00
  Благодаря, Наде! То въжето и за алпинизъм става и да си вържеш гащите, ако си се разпасал...Поздрав и на тебе, Христо!Благодаря ви!
• ico10 (Христо Стефанов)

  2019-12-19T20:42:06+02:00
  Хубаво е! Поздрав!
• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2019-12-19T19:33:03+02:00
  Скачаш от ръба...И крилете се разтварят, а въжето и за такелаж става, и за хвърчило...
• palenka (П Антонова)

  2019-12-19T14:48:21+02:00
  🌺🌻🌺🌻🌺🌻🌺 Все едно неговите мисли съм римувала! Поздрав!
• RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

  2019-12-19T14:43:19+02:00
  Пепи, коментарът ми е излишен! Имам познат - алпинист, който казва:"Не е важно какъв си бил, или в какво ще постигнеш, а какъв човек си сега".
• palenka (П Антонова)

  2019-12-19T14:06:47+02:00
  "Преродена душата възкръсва
  да напомня, че не бреме е кръста,
  и тежим на тази земя
  не с това което било е,
  а с това, което сме тук и сега!"
  
  Това е финалът на моето ПРОПАДАНЕ преди няколко месеца, чудех се защо ми е толкова близко светоусещането!
• RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

  2019-12-19T13:58:29+02:00
  Чудесна си, Пепи! Благодаря за проницателността! Хубаво е, че провокирах, хубаво е, че получих подкрепа, а това показва, че си е струвало да се открием!
• palenka (П Антонова)

  2019-12-19T13:21:14+02:00
  Изборът е в решенията ни, а резултатът, за съжаление, не винаги зависи от желанията и намеренията ни. И да, пропаст е, пропадане е, когато страхът надделее над емоциите ни, това е най-страшният ни страх, защото понякога ни подтиква към действия, които в неекстремни условия не бихме извършили...
  
  Много хубаво стихо! Поздрав!
• RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

  2019-12-19T12:42:05+02:00
  Доротея, благодаря за дълбокия коментар! Да, има доста тъга, има и лека доза отчаяние, но явно подведох всички вас! Тръгнах от идеята за колебанията, страхът да поемем отговорност, или нерешителността пред сериозните решения - тези, които променят живота ни качествено. В такива моменти сме толкова сами, но така трябва, защото се доказваме като личности.
• RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

  2019-12-19T12:11:01+02:00
  Благодаря, Кати! Бри! Винаги получавам крило от теб, безценно е!
• RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

  2019-12-19T10:57:40+02:00
  Благодаря, Георги! С въжето може и платно над лодка да опъна!
• NorwenaAldren (Доротея)

  2019-12-19T09:31:15+02:00
  Утопията за свободен полет. Чест предмет на сънищата и фантазиите. Усещам тъга и безнадежност, полъхваща зад гърба на лирическата, стояща на ръба. Нека се огледа пак - може протегната ръка да е оставила зад себе си. Поздрави!
• ИнаКалина

  2019-12-19T05:51:22+02:00
  Росилина, върна ме към един стих мой, с който започна всичко и най-вероятно с него ще свърши: Аз съм птица без крила, от себе си не мога да избягам, аз имам две души и две тела - за да живея и да страдам. Поздрави.
• katenstain (Екатерина Глухова)

  2019-12-19T00:37:32+02:00
  Прекрасно!
• mislitel (Георги Каменов)

  2019-12-18T23:58:53+02:00
  По-добре въжето за бесене да стане въже за пране, отколкото обратното! А подадената ръка често идва, когато вече не я очакваме...
  Поздравявам те.