RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
60 1513
18 дек. 2019 г., 23:55

На ръба 

  Поэзия » Свободный стих
764 3 17

Стоя на ръба.

Под мене е бездна,

а отвъд- безкрая.

Нямам криле,

но и въжето

от бесилото

опънах за пране.

Все още търся.

А как да устоя

на порива,

на птиците

или на полета

на падащо листо?!

Аз съм без криле,

стоя на ръба,

а никой ръка

не ми подава...

© Росилина Хесапчиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Гавраил! Светли празници!
  • Харесах!Поздрав!
  • Благодаря, Наде! То въжето и за алпинизъм става и да си вържеш гащите, ако си се разпасал...Поздрав и на тебе, Христо!Благодаря ви!
  • Хубаво е! Поздрав!
  • Скачаш от ръба...И крилете се разтварят, а въжето и за такелаж става, и за хвърчило...
  • 🌺🌻🌺🌻🌺🌻🌺 Все едно неговите мисли съм римувала! Поздрав!
  • Пепи, коментарът ми е излишен! Имам познат - алпинист, който казва:"Не е важно какъв си бил, или в какво ще постигнеш, а какъв човек си сега".
  • "Преродена душата възкръсва
    да напомня, че не бреме е кръста,
    и тежим на тази земя
    не с това което било е,
    а с това, което сме тук и сега!"

    Това е финалът на моето ПРОПАДАНЕ преди няколко месеца, чудех се защо ми е толкова близко светоусещането!
  • Чудесна си, Пепи! Благодаря за проницателността! Хубаво е, че провокирах, хубаво е, че получих подкрепа, а това показва, че си е струвало да се открием!
  • Изборът е в решенията ни, а резултатът, за съжаление, не винаги зависи от желанията и намеренията ни. И да, пропаст е, пропадане е, когато страхът надделее над емоциите ни, това е най-страшният ни страх, защото понякога ни подтиква към действия, които в неекстремни условия не бихме извършили...

    Много хубаво стихо! Поздрав!
  • Доротея, благодаря за дълбокия коментар! Да, има доста тъга, има и лека доза отчаяние, но явно подведох всички вас! Тръгнах от идеята за колебанията, страхът да поемем отговорност, или нерешителността пред сериозните решения - тези, които променят живота ни качествено. В такива моменти сме толкова сами, но така трябва, защото се доказваме като личности.
  • Благодаря, Кати! Бри! Винаги получавам крило от теб, безценно е!
  • Благодаря, Георги! С въжето може и платно над лодка да опъна!
  • Утопията за свободен полет. Чест предмет на сънищата и фантазиите. Усещам тъга и безнадежност, полъхваща зад гърба на лирическата, стояща на ръба. Нека се огледа пак - може протегната ръка да е оставила зад себе си. Поздрави!
  • Росилина, върна ме към един стих мой, с който започна всичко и най-вероятно с него ще свърши: Аз съм птица без крила, от себе си не мога да избягам, аз имам две души и две тела - за да живея и да страдам. Поздрави.
  • Прекрасно!
  • По-добре въжето за бесене да стане въже за пране, отколкото обратното! А подадената ръка често идва, когато вече не я очакваме...
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??