Nov 23, 2019, 7:57 AM

На самотата ѝ отива цигаре

  Poetry » Other
1.9K 13 39

На самотата ѝ отива цигаре
и аромат на дива орхидея
Навярно  ѝ отива и сърце -
пулсираща вълна разбита в кея

 

Отива ѝ среднощен филм
и глътка скоч в кристална чаша,
влюбен кадър, електронен шум
и надписите по ръба на здрача

 

А после слуша как дъжда
тече по вените на тишината
и праща кратки есенни писма

изгубили адреса си в мъглата

 

Очакването мъничко боли -
родилна болка, милост след палача
Красивия болезнен вик е призори
преди повита с горест да заплаче

 

Жени Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jasmin All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мария... благодарна съм за думите... особено казани от талантлив човек като теб!
  • Прочетох го отново и му се насладих! Браво, страхотна, въздействаща образност, Жени!👏❤️
  • да, добре
  • Ще ти пиша на„ лични”, Жени.☺
    И аз ти благодаря!
  • ако имаш акаунт в някоя от другите социални мрежи ще съм щастлива да те намеря и там... всичко е наред, Иви, благодаря ти от сърце за всяка дума!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...