Nov 23, 2019, 7:57 AM

На самотата ѝ отива цигаре

  Poetry » Other
1.9K 13 39

На самотата ѝ отива цигаре
и аромат на дива орхидея
Навярно  ѝ отива и сърце -
пулсираща вълна разбита в кея

 

Отива ѝ среднощен филм
и глътка скоч в кристална чаша,
влюбен кадър, електронен шум
и надписите по ръба на здрача

 

А после слуша как дъжда
тече по вените на тишината
и праща кратки есенни писма

изгубили адреса си в мъглата

 

Очакването мъничко боли -
родилна болка, милост след палача
Красивия болезнен вик е призори
преди повита с горест да заплаче

 

Жени Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jasmin All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мария... благодарна съм за думите... особено казани от талантлив човек като теб!
  • Прочетох го отново и му се насладих! Браво, страхотна, въздействаща образност, Жени!👏❤️
  • да, добре
  • Ще ти пиша на„ лични”, Жени.☺
    И аз ти благодаря!
  • ако имаш акаунт в някоя от другите социални мрежи ще съм щастлива да те намеря и там... всичко е наред, Иви, благодаря ти от сърце за всяка дума!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...