На себе си дъхаш
Ние си шепнем
думи на нежност.
Искрено чувстваме
някаква близост.
Своето чувство
ще наречеш ли
любов?
Какъв съм
за тебе?
Кажи ми,
какъв?!
Може би
ще отложим
нашата среща?
Толкова нетърпимо е
дългото чакане.
Но знаеш
гласа ми.
Сърцето горещо.
Двама изплакваме
на живота
батака ни.
Оттогава сънувам
очите безбрежни.
Зная парфюма ти,
моя любима.
Крясък на чайки,
усмивката нежна,
твоите устни,
страстно, незримо...
Звънки надежди.
Слънце и свежест.
Цвят от градина.
Мъка и страст.
Ароматът ти,
зная,
в очите блести!
Вятър свободен,
в косите,
прехласнат!
На себе си
дъхаш!
Ти
просто
си!
© Красимир Дяков All rights reserved.
