На село
Скърца каручка, звукът й тъче
в топлата нощ тишината.
Нейде далече магаре реве,
пеят щурци, а Луната...!
Спи си отгоре и бавно, едва
мърда в небето с усмивка,
звезден рояк като гъши яйца
с нея тъмата разплисква.
С шарена черга завита лежа,
дъх на сено ме унася...
Шарени мисли ми пречат да спя ,
(сякаш палитра ги снася),
прости сравнения правя наум,
сметки големи си правя...
Градско човече сред липса на шум –
феите сън ми не дават!
Мога ли просто така да реша...
Да се кача ли на влака?
Май ми остава беззвучно сега
утрото мъдро да чакам.
© Нелиса All rights reserved.
