Скърца каручка, звукът й тъче
в топлата нощ тишината.
Нейде далече магаре реве,
пеят щурци, а Луната...!
Спи си отгоре и бавно, едва
мърда в небето с усмивка,
звезден рояк като гъши яйца
с нея тъмата разплисква.
С шарена черга завита лежа,
дъх на сено ме унася...
Шарени мисли ми пречат да спя ,
(сякаш палитра ги снася), ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up