На село
Скърца каручка, звукът й тъче
в топлата нощ тишината.
Нейде далече магаре реве,
пеят щурци, а Луната...!
Спи си отгоре и бавно, едва
мърда в небето с усмивка,
звезден рояк като гъши яйца
с нея тъмата разплисква.
С шарена черга завита лежа,
дъх на сено ме унася...
Шарени мисли ми пречат да спя ,
(сякаш палитра ги снася),
прости сравнения правя наум,
сметки големи си правя...
Градско човече сред липса на шум –
феите сън ми не дават!
Мога ли просто така да реша...
Да се кача ли на влака?
Май ми остава беззвучно сега
утрото мъдро да чакам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нелиса Всички права запазени
