May 7, 2007, 3:55 PM

НА СЕЛО

Poetry

707 0 5

                                             С дъх на малини и окосена трева,
                                             посреща ме баба на двора, сама.
                                             В очите и радостни сълзи кипят,
                                             ръцете работни прегръщат ме пак.
                                             Кучето лае, тополи шумят,
                                             спомени детски в ума ми растат.
                                             Как сладко се чувства човек у дома,
                                             забравяйки мигом на егоизма рева.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zelenaradost (Милена Френкева)

Хубаво е

2021-01-12T17:21:57+02:00
rozlyn`` (Теодора )

Невероятно наистина Много малко хора се сещат за бабите,а те всъщност са може би най-важните!

2007-05-07T18:47:58+03:00
Aneta_kz (Анета)

Еех, спомени...

2007-05-07T17:37:46+03:00
Романтик (Христо Костов)

Чудесен стих, Ани!!! Поздрави!!!

Поща!!!

2007-05-07T16:41:08+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Кратко , а много въздействащо! Прекрасно!

2007-05-07T16:00:40+03:00