На сестра ми
Здравей, сестрице.
Как си, мила?
Ела тук, малко приседни.
Защо си тъжна,
лице присвила
или пак нещо те боли?
Ела, сега ще те прегърна
в ръце си ще те залюлея,
а, мила, помниш ли преди
как песнички ти пея,
нали сме две сестри.
Така мъничка, нежна беше
и вечно с топлата усмивка,
а тази болест само ни отне,
остави много болка
в душите толкоз млади.
Всичко поиска... всичко взе...
Ела, сестрице моя,
ще те даря с милувка,
ще дам живота своя
и няма да те пусна,
защото част от мен
умира пак със теб.
Не си отивай...
моля те, недей!
© Зл Павлова All rights reserved.
