На сухо вино в суховея
В суховея, обрулил главата ми с вятърна мисъл,
сухо вино отпивам за жаждата, що ме мори.
Като клетва пред нож или камък, на вечност орисан,
търся бликнали думи за моите бъдни софри.
Сухоежбина - бол! Но едната самотност ме стяга.
Като дъжд, който дълго очакваш, и все не вали.
Малко кал да изджвака. Ей тъй, да мирише на влага.
И през нея - от чувство, от спомен дори да боли.
Сухоляв да прогизна. До сподавена в мъка надежда.
Пресушил и последната кана със цвят на печал.
Да заглъхне отляво последният стон на бодежа
и да бликне в очите пороят, все тъй не валял.
Сухо, брате - до мъх! До последна цигара в кутия.
А душата ми - кремъчна! Пуши, а после люти...
Две сълзи дай ми, Господи мой! Две сълзи да изтрия!
И едничкият зов между тях да е само: Прости!
(От "Жълтици в дъбовата ракла")
© Лъчо Калъчев All rights reserved.
