Kalycha (Лъчо Калъчев)
19 8
10.10.2010 г., 13:26 ч.

На сухо вино в суховея 

  Поезия » Гражданска
1199 0 17

В суховея, обрулил главата ми с вятърна мисъл,
сухо вино отпивам за жаждата, що ме мори.
Като клетва пред нож или камък, на вечност орисан,
търся бликнали думи за моите бъдни софри.

Сухоежбина - бол! Но едната самотност ме стяга.
Като дъжд, който дълго очакваш, и все не вали.
Малко кал да изджвака. Ей тъй, да мирише на влага.
И през нея - от чувство, от спомен дори да боли.

Сухоляв да прогизна. До сподавена в мъка надежда.
Пресушил и последната кана със цвят на печал.
Да заглъхне отляво последният стон на бодежа
и да бликне в очите пороят, все тъй не валял.

Сухо, брате - до мъх! До последна цигара в кутия.
А душата ми - кремъчна! Пуши, а после люти...
Две сълзи дай ми, Господи мой! Две сълзи да изтрия!
И едничкият зов между тях да е само: Прости!

(От "Жълтици в дъбовата ракла")

© Лъчо Калъчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??