Насаме със себе си
/поема/
9// Студени дни, след топло лято!
Това ми спретна Есента.
Аз вече давам всичко свято,
но да остана във света!
Макар, че аз не се страхувам,
с лице да срещна и Смъртта!
Бих предпочел тук да общувам,
наместо в гроба да лежа!
О, знам вселенските закони!
Единствено е вечен Бог!
И нарисуваните на икони,
остават своя свят залог!
А аз съм един простосмъртен,
Човек от селски произход,
работен "хомо", а не търтей,
дано да вържа и аз плод!
И някои да ме запомнят,
това което съм им дал,
а не като строшена стомна,
напразно тук да съм живял!
Не си оставям и портрета,
да е на ничия стена,
и със претенция проклета,
да е за вечни времена!
Аз скромничко ще си отида,
тъй както скромно съм живял!
Не съм достоен за "корида"-
за "биковете" ме е жал!
© Христо Славов All rights reserved.
