/поема/

9//      Студени дни, след топло лято!
Това ми спретна Есента.
Аз вече давам всичко свято,
но да остана във  света!

Макар, че аз не се страхувам,
с лице да срещна и Смъртта!
Бих предпочел тук да общувам,
наместо в гроба да лежа!

О, знам вселенските закони!
Единствено е вечен Бог!
И нарисуваните на икони,
остават своя свят залог!

А аз съм един простосмъртен,
Човек от селски произход,
работен "хомо", а не търтей,
дано да вържа и аз плод!

И някои да ме запомнят,
това което съм им дал,
а не като строшена стомна,
напразно тук да съм живял!

Не си оставям и портрета,
да е на ничия стена,
и със претенция проклета,
да е за вечни времена!

Аз скромничко ще си отида,
тъй както скромно съм живял!
Не съм достоен за "корида"-
за "биковете" ме е жал!