На тате

Днес си тук, а утре те няма.

Днес имаш някого, а утре шокираща промяна.

Не губиш, а ти бива отнето и не друго -

само най-милото на сърцето.

Разяждаща рана,

със сълзи я лекуваш,

че ти минава се преструваш.

Времето чакаш да ти помага.

Затова, че си оцелял, самотата е награда.

Съжаление не прося, то не възкресява.

Прегръдката на приятел мъката намалява.

Задушаваща болка гърдите ми стиска,

и мен да убие животът иска.

С липсата трябва да свикваш,

на пустотата напук да се усмихваш.

Сълзите капят като пролетен дъжд,

а в душата буря съсипва те изведнъж.

 Почивай в мир, тате!

12.04.2009 г.