Apr 14, 2009, 10:28 AM

На тате 

  Poetry » Other
932 0 1
На тате
Днес си тук, а утре те няма.
Днес имаш някого, а утре шокираща промяна.
Не губиш, а ти бива отнето и не друго -
само най-милото на сърцето.
Разяждаща рана,
със сълзи я лекуваш,
че ти минава се преструваш.
Времето чакаш да ти помага.
Затова, че си оцелял, самотата е награда.
Съжаление не прося, то не възкресява.
Прегръдката на приятел мъката намалява. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Симеонова All rights reserved.

Random works
: ??:??