На тате
На тате
Днес си тук, а утре те няма.
Днес имаш някого, а утре шокираща промяна.
Не губиш, а ти бива отнето и не друго -
само най-милото на сърцето.
Разяждаща рана,
със сълзи я лекуваш,
че ти минава се преструваш.
Времето чакаш да ти помага.
Затова, че си оцелял, самотата е награда.
Съжаление не прося, то не възкресява.
Прегръдката на приятел мъката намалява.
Задушаваща болка гърдите ми стиска,
и мен да убие животът иска.
С липсата трябва да свикваш,
на пустотата напук да се усмихваш.
Сълзите капят като пролетен дъжд,
а в душата буря съсипва те изведнъж.
Почивай в мир, тате!
12.04.2009 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Симеонова Всички права запазени
