На татко
Казват: "Времето лекува всичко!"
И болката, и хората дори.
Но колкото и време да отмине,
за мене болка си оставаш, татко, ти.
Казват: "Няма да се върнеш!"
Не вярвам на чужди слова,
аз знам, че някой ден ще дойдеш
и ще ме вземеш при твойта душа.
Плача, защото те няма,
но погледна ли – всичко си ти...
къщата, брат ми, дори огледалото и
момичето с влажните очи.
И всеки ден те чакам да се върнеш,
да прегърна силните рамене,
да целуна лицето засмяно
и да ми кажеш: „Как си, мойто дете!”.
Ден след ден болката не намалява,
никой не ще те замени...
Искам да си до мене, тате,
всичко да е като преди!
Горда бях, когато ме погледнеш и
ми кажеш „Браво!” - за всеки мой малък успех.
Сега няма кой да ми се зарадва,
няма кой да ме разбере...
Когато плача, няма кой да ме прегърне,
за да ми стане по-добре.
Няма го лицето познато,
няма ги твоите ръце...
И колкото и да търся очите,
аз знам, не ще ги срещна в света,
само на снимката ще те виждам
и ще чакам да кажеш: „Ела!
Почивай в мир, тате!
© Росица Иванова All rights reserved.
