На теб
„Обичам те!”
Крещи душата в мрака
... и колко още да те чака?
Да я обгърнеш и да й простиш,
да бъдеш силен – с нея да вървиш!
А в мен блъскат се мисли неясни.
Ти ли си, аз ли съм!
Дали ще си паснем?
Чакам те, чакаш ме.
И все се разминаваме.
Искаш ме, искам те.
И все сами си оставаме.
Това ли е любовта
и моето „обичам те”,
дали важи и когато
с мисли отричам те?
Ту те желая, а и те мразя.
Ти нараняваш ме,
аз по женски те дразня.
Това е животът ни -
твоят и моят,
в който един с другиму се борим.
Дали ще поемем по общия път,
аз и ти по нашите релси
и все напред,
дори да сме на кръстопът?
Хвани здраво ръката ми,
отвори очи
и разбери душата ми,
за да те пожелае тя,
дори и в мрачни дни.
© Надежда All rights reserved.
