Aug 10, 2008, 10:23 PM

на теб

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Защо си тръгна тъй от мен?

Нима направих грешка аз?

Дали си струва да бъдеш до мен...

Дори нямам право на глас...

 

Дори през вятър и бури

ще видиш колко грешиш,

мислиш, че моя живот ще погубиш,

а не знаеш, че повече никога няма да можеш да спиш.

 

Само аз ли трябва да страдам?

Сигурно си мислиш, че ме лъжеш сега?

Нима дори в любовта си трябва да падам,

за да узнаеш колко съм силна така!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...