на теб

Poetry » Love

1.1K 0 0

Защо си тръгна тъй от мен?

Нима направих грешка аз?

Дали си струва да бъдеш до мен...

Дори нямам право на глас...

Дори през вятър и бури

ще видиш колко грешиш,

мислиш, че моя живот ще погубиш,

а не знаеш, че повече никога няма да можеш да спиш.

Само аз ли трябва да страдам?

Сигурно си мислиш, че ме лъжеш сега?

Нима дори в любовта си трябва да падам,

за да узнаеш колко съм силна така!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0