На теб, Любов

Oct 10, 2010, 5:40 PM

Poetry

5.0 / 1

802 0 1

Обесих те със въжената люлка,
с която играех си като дете.
Прости, Любов, но някак си се случи
и неумишлено живота ти отнех.
Със невинните си детски пръстчета
те хванах за врата и стисках здраво.
Очите ти изцъклени ме гледаха
и никъде встрани, само направо.
Уж бесих те, а не спирах да плача,
мъка ми беше, че се разделяме.
Не се плаши, Любов, при теб ще дойда
и вечно стта ще си споделяме. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

На брега на Вселената
There is no decent title for you

...
The Land

This land i walk for endless times is all i have and all i care. It's soaked in blood and many cries...
DO IT AGAIN

1. Look in my eyes, and move to me. Stretch your arms, and touch me. ......

More works »