На теб съм наречена
На теб съм наречена
Три пъти в теб се влюбвах. Три пъти.
И всеки път все по-силно. И изгарящо,
но прикрито. С тихи момински трепети,
като по Еньов ден, тайно и обсебващо
все теб сънувах. А дните водовъртежно
се сливаха, с всяко следващо влюбване
по-вихрено. И като наричане неизбежно,
с всеки нов поглед, с всяко ново докосване.
Три пъти в теб се влюбвах. Влюбвах се.
И в мълчанието ти, което така ме влудява,
и в гнева ти, който опустошава. Губех се.
В недостатъците ти. А любовта като лава
заливаше всичко. Всеки път по-стихийно.
Когато като Боянски майстор ме извайваше
в очите си, все по-необходима. Магийно.
И с всяко следващо сбъдване по ме имаше.
© Светла Асенова All rights reserved.
