Sep 30, 2011, 7:58 PM

На тръгване 

  Poetry » Love
642 0 5

Денят наближава и аз ще замина,

любовта ни спира – изборът е твой,

ще ме срещнеш може би догодина –

но тогава ще съм човек свой.

 

Пълня чантата със скъпи спомени,

с любов и радост отминали вече,

сега сълзата усмивката смени,

за да изпрати багажа надалече.

 

Почти тръгвам и не се обръщам –

да не гледам, за да мога да забравя,

дано не замина сам и намръщен,

а сърцето на тръгване да оставя.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??