На тръгване

Poetry » Love

785 0 5

Денят наближава и аз ще замина,

любовта ни спира – изборът е твой,

ще ме срещнеш може би догодина –

но тогава ще съм човек свой.

Пълня чантата със скъпи спомени,

с любов и радост отминали вече,

сега сълзата усмивката смени,

за да изпрати багажа надалече.

Почти тръгвам и не се обръщам –

да не гледам, за да мога да забравя,

дано не замина сам и намръщен,

а сърцето на тръгване да оставя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vancheto13 (Иваничка Петкова)

Тъжно и красиво..Поздрав!

2011-12-19T20:03:24+02:00
kustilka (Симона Димова)

много Красиво!

2011-10-13T20:33:04+03:00
swee7yy (Мария)

Почти тръгвам и не се обръщам –
да не гледам, за да мога да забравя....
(любими стихове!)

Много точни,изпипани и красиви думи.Браво!

2011-10-01T11:22:46+03:00
elenasim1 (Елeна)

!!!

2011-10-01T10:39:35+03:00
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Там където е имало любов и радост, никога не се забравя.
Тъжен стих, но харесах!

2011-10-01T09:03:20+03:00